Тогрул Исмаил
Турски политолог, професор по политическа история в Университета Кахраманмараш
На 4 август DANUBE.EU публикува статията „Черно море се превръща в изпитание за Турция: докъде стигат границите на стратегическото търпение на Анкара?“ от известния турски политолог Тогрул Исмаил, професор по политическа история в Университета Кахраманмараш. Статията е написана специално за Института за дунавски изследвания.
На 14 август украинското издание „Дзеркало тижня“ (ZN.ua) публикува статията „Турция иска да спре войната в Черно море или да спечели от нея още повече?“ от Михайло Гончар, президент на Центъра за глобални изследвания „Стратегия XXI“.
Институтът за дунавски изследвания публикува отговора на професор Тогрул Исмаил по повдигнатите в статията въпроси.
Моят отговор на дискусията: войната в Черно море, Турция и международното право
Внимателно се запознах с критичните оценки, изложени в статията „Турция иска да спре войната в Черно море или да спечели от нея още повече?“. Смятам самия факт, че такава дискусия се води, за важен. Същевременно някои страни на въпроса изискват ясно понятийно и правно разграничение.
На първо място трябва да се признае, че Турция има значителни икономически интереси в Черноморския регион. Турските корабособственици, търговският флот, логистичните компании и мелничарската промишленост зависят пряко от сигурните морски маршрути и от развитието на събитията в Черно море. Затова би било погрешно да се пренебрегва икономическото измерение на тревогите на Анкара за безопасността на търговското корабоплаване.
Също толкова погрешно обаче би било цялата черноморска политика на Турция да се обяснява единствено със стремежа ѝ да защити търговските си интереси. Позицията на Анкара се формира от сложна съвкупност от взаимосвързани фактори: режимът на Конвенцията от Монтрьо, ангажиментите в рамките на НАТО, енергийната и продоволствената сигурност, руско-украинската война, отношенията с Москва и необходимостта да се поддържа регионална стабилност. Фактът, че Турция има собствени интереси, не означава, че политиката ѝ е лишена от правни и стратегически основания.
Важно е и международноправното измерение. По общо правило търговският кораб е граждански обект. При определени обстоятелства обаче, ако той допринася ефективно за военните действия и унищожаването, залавянето или неутрализирането му дава явно военно предимство, такъв кораб може да се квалифицира като военна цел. Дори в този случай всяко нападение трябва да съответства на принципите на разграничаване и пропорционалност, както и на изискването да се вземат всички практически възможни предпазни мерки. Затова въпросът не може да се сведе до опростената формула дали търговските кораби трябва или не трябва да бъдат атакувани.
Основното ми несъгласие се отнася до идеята за неограничено географско разширяване на войната. Пренасянето на бойните действия от Черно море към Средиземно или Балтийско може да се разглежда като отговор на действията на държавата агресор. Международното право обаче не дава неограничено право да се нанасят удари по противника навсякъде, където това е технически възможно. Нарушението на правото от една страна не дава на друга страна основание да действа извън установените ограничения на международното право.
Политиката на Турция разбира се може и трябва да бъде разглеждана критично. Същевременно би било сериозна стратегическа грешка Турция да се възприема просто като държава, която се стреми да печели от войната. Формулирайки позицията си, Анкара отчита едновременно териториалната цялост на Украйна, отношенията си с Русия, сигурността на НАТО, режима от Монтрьо, стабилността на Черноморския регион и собствените си икономически интереси.
Затова позицията ми е ясна: напълно законно е икономическите интереси на Турция да бъдат изследвани и критично оценявани, но е погрешно те да се използват като единствено обяснение за нейната външна политика и политика на сигурност. Присъщото право на Украйна на самоотбрана също трябва да бъде подкрепяно, като същевременно се признава, че идеята за неограничено географско разширяване на войната остава спорна в правно и стратегическо отношение.
Днес са ни нужни не лозунги, а строг анализ, който отчита международното право, стратегическите реалности и регионалния баланс на силите. Начинът, по който войната в Черно море ще бъде прекратена и в крайна сметка уредена, ще определи не само хода на настоящия конфликт, но и бъдещата архитектура на сигурността на целия Черноморски регион.